Душата ми се сви от тичане!
Сега мълчи и си почива.
Ала с жарта на малка скитница
пак облаците в мен разчита.
Понякога догонва вятъра,
а друг път презглава се крие.
Пътува винаги за някъде,
подобно весело ветрило.
Тя винаги е нежна, искрена.
Усмихната, ръка протяга.
Дори когато съм потисната,
с прегръдката си ме надбягва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация