Скитница
Разсъблякох душата си,
оставих я боса и гола -
самотна да скита...
А вятърът с ледени пръсти
докосва и драска...
Кървящи са раните
а мракът напира -
последната светла
надежда да вземе!
Не се страхувам - мрак!
...Знаеш ли! Силна съм!
Ще си изплета ледена дантела
и ще се наметна... Студено ми е...
треперят сетивата ми...!
Дори не знам - дали съм
виновна за всичките си
земни рани...
Тогава в небето
звездица изгря ми
и светъл звезден лъч
към мене се спусна!
Разчупи дантелата ледена
и звездна мантия дари ми!
Не се страхувай...Мила...!
Силна си...! И духовно израстваш!
Докосваш звездите
и звездни галактики
ти отварят вратите -
към нови
и вълшебни измерения!
Божествена светла искрица
в тебе пулсира и разпръсква
любов, светлина и надежда...
Знам, дълъг и труден е пътя!
Но ти - все напред върви...
и не спирай...
Усмихвам се нежно,
звездите докосвам!
А светлият лъч на надеждата
влива ми сили...
и раните с вълшебен -
звезден прах ще посипя.
Тогава в нощта -
ще танцуват звездите!
А пътят пред мен -
ще е светъл...
И светът ще прегърна -
толкова много любов
във сърцето си имам!
Която ще стигне,
ще стигне, за всички!
И ето ме...!
Вървя сред звездни водопади!
И с невидим звезден воал,
ме закриля - самата Вселена!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Иване, благодаря ти от сърце за хубавите думи...
-
Вълшебен стих, роден под светлината на звездите! Поздравления!
-
Литатру, благодаря ти!
-
Поздравления!
С уважение! Литатру -
Гавраил, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
-
Вълшебство.Усетих дъхът на междузвездното пространство.
Поздравление! -
Честита баба Марта и от мен, Младене!
Младене, благодаря ти от сърце за прекрасния коментар!
Скитаме със музата из звездните пространства и си кътаме вълшебства
и любов в сърцето и душата за да може ледените пръсти на мрака
да не ни докоснат. Радвам се, че стихът ти е харесал.
Благодаря ти за хубавите думи!
Пожелавам ти много здраве и нови творчески успехи!
Мило, Ангелче благодаря ти от сърце за хубавите думи!
Любовта живее в сърцата ни и разпръсква надежда!
Небесният воал на вечерта,
избродиран е с безброй звезди,
галактики планети...
и във вълшебно съвършенство
сътворяваме, мечтаем и обичаме...!
И в тишината на нощта се раждат стихове
и греят приказни вълшебства...!
Катя -
Честита баба Марта, Катя! Да те дарява със здраве и късмет, в съгласие с древния български обичай. Днес е и Сирни Заговезни. Затова моля за прошка, ако съм съгрешил пред теб.
За мен това е една от твоите най-силни и въздействащи звездни изповеди. Мракът - като символ на вселенското Зло и на Похищението - наш вечен Преследвач. Какво можем да му противопоставим ние - "мислещите тръстики"?
Можем да му противопоставим нашата звездна - родилна връзка със светлината. Това светло Начало подплатено с активите на самата вселена. Отлично си предала това космическо усещане. Докато четях потръпнах от щастие и опиянение. И от невероятната красота на спасителния финал:
"Вървя сред звездни водопади!
И с невидим звезден воал,
ме закриля - самата Вселена!"
Бъди благословена да пишеш все така!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
