SteeleR (Атанас Баротов)
18 22
14.07.2006 г., 22:28 ч.

Скитник 

  Поезия
736 0 1
...На тротоара стъпи мъничко момиче...
ядящо с пръстче, от кофичката, сладолед...
и дръпна ме... и дръпна скитника за панталона...
и с тъничко гласче тогаз запита то:

- Защо странят от тебе всички хора...
защо и мама не ми дава да се добшлижа до теб...
защо се смееш сякаш някой шоу ти изнася...
или крещиш сякаш, тук, празно е навред...

- Защо пееш с глас пред магазина...
когато с мама купуваме си хляб...
и защо спиш посредата на пътя...
където хора кръжат всеки час...

- Защото, защото мъничко момиче...
хората от непознатото странят...
и знаят, че скитника е човек без роля...
в тоз свят на господар и сиромах...

А скитниците сме човечета свободни...
без графици, без задължения... без господар...
и правим туй, що на нас ни се прави...
и правим туй, що нашите сърца крещят...

Не сме зависими от мнението на другите...
или от законите на даден господар...
и живеем сякаш ни е за последно...
или сякаш сме за пръв път на тоз свят...

© Атанас Баротов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??