aap (Ангел)
945 3666
28.02.2023 г., 21:52 ч.

Скитник 

  Поезия
214 2 5

Когато реша да напиша стих...

в мен започват да бушуват сили

непознати, да ме душат, разкъсват

тровят. Дори да ми мъстят, затуй

че с мен не са щастливи.

Копнежът за споделяне изгаря

дори най истински слова...

уморен в стиха описвам,своята тъга.

Защо да пиша?Не знам,да продължа 

да мъча електората не знам ами ако

остана сам и неразбран!?

Тогава къде и кога да изразя 

своята неприкосновена мисъл 

Тъма, боли, сърцето скърца от 

изгубената кръв. Кръвта на

Ангела ми скитник.

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви ,Приятели за разбирането,подкрепата и вярата в доброто!За мен това значи много!Обичам ви!
  • Споделям казаното от Виолета и Антоанета! Светът на всеки човек е уникален, уникален е и твоя сват! Пиши и споделяй! Поздрав за споделеното!
  • Споделяй! Който има сърце и душа, непременно ще те разбере. Невинаги коментирам, поради други причини от неразбирането, но си много искрен и продължавай.
  • Аз се радвам, че пишеш и си тук. Как иначе щях да те познавам.
    Честита баба Марта!
  • "Тъма, боли, сърцето скърца от
    изгубената кръв. Кръвта на
    Ангела ми скитник."

    Парадоксално като истината. Защото е самата тя! Поздравление, Ачо!
Предложения
: ??:??