Дали ще намеря аз нейде отмора,
дали ще намеря за себе си бряг
далече от всичко, далече от хора
да спра моя жалък, скиталчески бяг?
Лети мойта лодка, навред в океана,
разсича вълните в безкрайната шир...
Понесла тъгата и мойте страдания,
обречена вечно да скита безспир!
Студена завеса прегръща земята
и спуска се гневно безмълвната нощ,
а моята болка крещи в небесата
и мрака разкъсва с отчаяна мощ...
Дали ще намеря аз късче отмора,
дали ще намеря за себе си бряг,
далеч от тъгата, далече от хора
да спра моя жалък скиталчески бяг?...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Аз единствено ще повторя словата му
п.с. пътуването никога не свършва...