8.10.2020 г., 21:56 ч.  

Скитник в есента 

  Поезия » Любовна
330 2 10

СКИТНИК В ЕСЕНТА

 

Става тихо. Много тихо.

Даже и дъждът е спрял.

Твойте стъпки ли попиха

в есенен брокат и кал?

 

Ти си тръгваш. Аз оставам.

Падат сприхави мъгли.

Нямам сили за забрава.

Дълго залезът кърви.

 

Трепка злато по листата.

Призрак броди в утринта.

Беше обич. Цяло лято.

И внезапно отлетя.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??