Загледай се и виж душата ми -
без страх, без обич, без надежда.
Гледай само нея, без мечтата ми,
която ще се скрие срамежливо,
щом отместиш поглед да я видиш
зад счупените шарени стъкла
на жалкото убежище от обич.
Погледни във всеки стих,
във всеки ъгъл на душата
и питай всяко нещо цяло,
което е останало без радост.
Но знам, че пак ще търсиш себе си -
дали си там, дали те пазя още
цял, макар и без отминалата радост.
Аз нищо не намерих - рових, търсих,
лутах се без никаква посока,
без времето безценно да ценя,
без дните си безбройни да броя
и без мечтите си да пазя.
Нищо не намерих, никой не открих,
никого не срещнах и не победих.
Само празна, глуха стая - склад
за спомени и за надежди.
© Белназ Гегова Всички права запазени