ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2180
25.04.2020 г., 15:02 ч.  

Скок в контраст 

  Поезия
548 5 12

Страдание, след скока в черна яма,

урок остави. Рана е за двама.

Животът в драма дните ни превърна.

Усмивки как в очите ни да върна?

 

Обличаме се в лъскави стремежи,

а в истините някак сме невежи.

Болят сърцата да са откровени,

но страх ги е - ще бъдат наранени.

 

Преследваме великите си цели

и правим се на повече от смели.

Върха на егото във нас катерим,

ала какво желаем да намерим?

 

Пулсират разпилените ни чувства,

но вплетени в картини са изкуство.

Рисувай смело с четката от думи

ти скок към бяла бездна помежду ни.

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря! Трогна ме!
  • Искрена си, Цвете! Браво!
    Обличаме се в лъскави стремежи,
    а в истините някак сме невежи.
    Болят сърцата да са откровени,
    но страх ги е - ще бъдат наранени.
  • Светулчице, много благодаря за трогателния коментар 💖! Пепи, от сърце благодаря, че си тук 💗!
    Хубава неделя 🌼🦋🌼!
  • Поздравления!
  • Усмивката прибрана е в кутията за спомени.Не е заключена.Да я събудим.
    Колоритно рисува четката ти от думи, Цвете.
  • Благодаря много, Деа 🌹! 😊
  • Цветенце си ти...🌹
    Чудесно е!
  • Ангелче, Дени, зарадвахте ме😊 Благодаря от сърце! 🌹
  • "Пулсират разпилените ни чувства,

    но вплетени в картини са изкуство"

    Това много ми хареса 🌹
  • Аз наистина не знам какво да кажа след тези мили думи... Но моето благодаря е истинско и вярно. Благодаря ви, Младене, Мари❤️ и на прочелите!
  • Цвете, Младен ме е улеснил с богатия си коментар, в който сякаш е казал всичко. Но аз все пак ще допълня, че ме изненадва философската насоченост в стиховете ти, защото си още толкова млада! Житейската ти позиция ме радва и ме кара да те чувствам много близка с мен! ❤️
    Продължавай да блестиш и търсиш мястото си на поетичния небосклон, момичето ми! ❤️ 😘 ❤️
  • Четейки това прекрасно стихотворение, у мен се прокрадна мисълта на прокълнатия поет Артюр Рембо: "Приех живота като рана!" Замислих се дали тази рана не е същата, като тази от стиха?:

    "Страдание, след скока в черна яма,
    урок остави. Рана е за двама."

    И прав е Шекспир, че животът е сцена, а ние - актьорите върху нея. Но какво постигаме с тази наша игра? Докога ще играем всевъзможни роли, а не нас самите. Докога ще е валидно:

    "Върха на егото във нас катерим,
    ала какво желаем да намерим?"

    Мисля, че отговорът е даден по блестящ начин чрез финала на стихотворението:

    "Пулсират разпилените ни чувства,
    но вплетени в картини са изкуство.
    Рисувай смело с четката от думи
    ти скок към бяла бездна помежду ни."

    Твориш изкуство, Цвете!
Предложения
: ??:??