Скрий ме от думите. Те ме раняват
с техните черни, строги бодли.
Скрий ме, но после не настоявай
да ти разказвам колко боли.
Аз ще ти купя цяла планета -
с малка лисица, с малка овца.
Ще ти отгледам розово цвете.
Те ще са нашите крехки деца.
Няма да питам с кой ще си вечер.
Няма да искам нежност от теб.
Ти ще си – зная – чужд и далечен.
Аз ще съм извор в твоята степ.
Само ме скрий - кротка, незрима,
бяла надежда в черния ден.
Нощем в съня ти, знай, ще ме има…
ти се оглеждай често за мен.
© Нина Чилиянска Всички права запазени