20.11.2018 г., 20:28 ч.

Скрита пролет 

  Поезия
561 0 1
От твърде много силна светлина
лъчите дневни честичко ни слепят.
Съзрях тогаз аз хиляди неща,
но за едничкото лъчът ми бял попречи.
Често в изобилие дори
в оскъдност сме за кой ли сетен път?!
Живеейки в чуждите дворци,
бездомни си оставаме без кът.
Търсейки с някого да бъдем
се лутаме из хиляди тълпи
и с "истината" пак ще се излъжем,
а всъщност пак ще сме сами. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??