Аз съм лудост, облечена в сиво,
аз съм привидна скука, скрито диво.
Аз съм тиха и смирена,
с достойнство и търпение дарена.
Луда съм, не се плаши,
обещавам, че най-доброто предстои.
За да ме искаш, няма да ме имаш,
желателно е вместо "Не" да кимаш.
Когато падне мрак, ме последвай,
зад нас не гледай, към миналото не посегвай.
Не винаги ще съм удобна,
гарантирам като мен няма да намериш подобна.
Недей, не ме подценявай,
в уж необмислените ми ходове, не се съмнявай.
Продължавай, вдъхновявай ме,
словото ми окрилявай,
рискувай,
от смъртта не се страхувай,
щом веднъж докоснал си ме,
безсмъртен ставаш,
защото завинаги между редовете ми оставаш.
© Rumyana Momchilova Всички права запазени