Днес се взирах дълго във сумрака -
жадна да отпия капчица небе,
петимна за обич - дълго чаках -
давех се и парех в твоето сърце.
***
Думите пророниха костилкови целувки,
клоните дървесни се прошариха тук-там,
грях те и те топлих с никакви преструвки,
знаеща, че, плачейки, оставаш смъртно сам.
"Брулените хълмове" не вписаха претекста ми -
жалко е да пренаписваме живота си в роман...
"Да бъдеш или не!"- извайваш ми гротеска ли?!
Или си ближеш раните с езика неразбран?
Не ме вълнуват "портокаловите" ти съблазни,
забивай "Чебурашка" в спалния капан...
Не казвам, че съм идеал на хора разни,
но няма да ти бъда в приключението кран!
Ходи наперено, но не се спъвай -
в живота никой не те вдига без рушвет!
Бъди богат, но не затъвай -
дадеш ли три, аз няма да ти върна пет!!!
© Симона Гълъбова Всички права запазени