Днес се взирах дълго във сумрака -
жадна да отпия капчица небе,
петимна за обич - дълго чаках -
давех се и парех в твоето сърце.
***
Думите пророниха костилкови целувки,
клоните дървесни се прошариха тук-там,
грях те и те топлих с никакви преструвки,
знаеща, че, плачейки, оставаш смъртно сам.
"Брулените хълмове" не вписаха претекста ми -
жалко е да пренаписваме живота си в роман...
"Да бъдеш или не!"- извайваш ми гротеска ли?! ...