koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
9.02.2018 г., 18:13 ч.

Скръб в мъката 

  Поезия » Гражданска
411 2 4

Отиде си една любов голяма –

тя в мен остави своите следи.

А между нас остана сякаш яма

И нищо не е, както бе преди.

 

На мойта скръб сълзите са солени

И сладкото го няма вече тук.

Надеждите пред мене  са сломени

И няма как да се опра на друг.

 

Сълза по бузата ми се търкулна

И бързо тя в душата ми попи

Едната скръб във мъката покълна

И няма –знам – задълго да заспи.

 

Това си ти, Българийо, любима

със тази скръб и мъката по теб.

Дано след мен за други да те има

И бял да бъде родният ти хляб.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??