По старите върхове на моята неравност...

Се стичат моите ,обгорели дни в устрем  да си отидат в спомени...

Стрелките ме бутат  към тях...

Мразя часовник,  кой иска живот в секунди?

Аз съм скъперник и алчно те гледам...

Меря твоята вода  с моята чаша  и жажда...

Меря кислорода ти и ти го крадя в моето издишване...

Меря усмивките ти с моите липсващи...

Сега те заключих в моята пандора... 

Не съм Надежда да те пусна...

Но имам го ключът...

Утре е ден пак...ще ми трябва  вода и въздух да живея...ти си моят живот...