В прашният ъгъл на тъмната стая,
подпряло своите тайни и мисли,
малко момиченце витае безгрижно 
и трупа мечтите по скъсани листи.

Въздух отровен отваря вратите,
а те се затварят една подир друга.
Шепот сковаващ смразява душите,
за черната пепел - чужда заслуга.

Часовникът стар спря да тиктака,
луната се мъчно, тайно усмихна.
Студеният вятър погали звездите,
а детския полъх сякаш утихна. 

Дърветата заспаха злокобно,
между стените заключи се тя.
Ключът не ще отвори вратата -
погълна пода поредна съдба.

- Е.Т.