В прашният ъгъл на тъмната стая,
подпряло своите тайни и мисли,
малко момиченце витае безгрижно
и трупа мечтите по скъсани листи.
Въздух отровен отваря вратите,
а те се затварят една подир друга.
Шепот сковаващ смразява душите,
за черната пепел - чужда заслуга.
Часовникът стар спря да тиктака,
луната се мъчно, тайно усмихна.
Студеният вятър погали звездите,
а детския полъх сякаш утихна. ...