СКЪСЯВАНЕ С ЕДНА ДЪГА
В мастилената тишина
прекрасни стихове се раждат.
След дъжд ще рукне светлина
за непосилната ми жажда.
И есенните багрила
ще засияят – в рой мушици.
Тежи небето – без крила,
подир отлитащите птици.
Побърза сръчен херувим –
до синьо да излъска пода.
А Бог дано ни приюти –
две голишарчета бездомни.
И във притихналия храм –
където всеки ще пристъпи,
какво е любовта ще знам –
мигът, във който сме безсмъртни.
© Валентина Йотова Всички права запазени