8.05.2020 г., 11:53 ч.

Слаба 

  Поезия
686 8 19
Аз още чувам онзи вятър ...
Промъкващ се със стъпки леки
през процепи на страхове - покълнал,
в раните на дните опустели.
И плъзват стъпките в тъмницата
на обсебени кошмари.
А молех се да греят сънища
усмихнати като нирвани.
Но злост и завист чак до безсъзнание!
Обляха с ярост бъдното невинно.
И то събуди се изгнаник - бедното,
в бездомна бездна и пустинно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Предложения
: ??:??