3.10.2009 г., 16:42 ч.

Слаба утеха 

  Поезия » Любовна
1002 0 3

Страдам от твоето унижение.

Виждам в очите ти презрение,

болка, тъга - готова съм да сложа край на това.

Не искам да съм с нож в ръка.

Адски ме боли от това.

Всичко в било лъжа.

 

 

От твойте чувства бях лишена.

Сякаш бях твоя мишена.

Ти си човек от лед направен,

от чувствата съвсем забравен.

В мислите си ми ти, как да те забравя, ми кажи?!

Но на теб не ти пука нали?

 

 

С други спиш, но все някога ще ми платиш!

Какво остава, освен да си вървиш.

И по този начин болката да ми спестиш.

По-този начин себе си разваляш,

не виждаш ли - така сам пропадаш!

© Цветелина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Без нож в ръката ще изглеждаш по-добре при всички случаи...иначе Сандокан би ти свършил някоя услуга. Но да не стигаме до кръвопролития, пиши си, да ти е леко на душицата...Барона
  • Хубаво казано ! Единственото лошо нещо е това, което те е подтикнало да напишеш тези редове ! Успех !
  • Добро е...хареса ми! =]
Предложения
: ??:??