Нощ. А цигулката плаче
и разказва за чужда любов.
Но въздиша и плаче така, че
да заплачеш и ти си готов.
Все едно, че е краят печален!
Все едно, че от обич боли!
Ето, трепва у тебе начален
порив сладък и нежен, нали?
Нощ е. Цигулка въздиша
и говори за чужди мечти.
Развълнувана, стихове пиша
и се питам, мечтаеш ли ти?
И се моля, дано и за тебе
друга нежна цигулка звучи!
Че плачът от любов е потребен
и без него животът горчи.
© Генка Богданова Всички права запазени