Красотата на нощта,
щом прегърне те тя,
успива те тихо,
неусетно почти.
Кара болката по–малко да боли,
отнася те във свят – по–добър,
във свят на фантазия и мечти безброй.
И когато откриеш онзи водопад
с толкова мечти богат,
влез във него, усети
как раната спира да кърви,
как всичко става по–красиво,
по–добро и по–мило.
Не се събуждай ти, недей,
за утринта не милей...:)
© Веселина Всички права запазени