Днес ми е едно такова, криво,
и светът потънал е във сиво.
Непосилно е за слънцето вежливо,
да събуди в мене щастие пенливо.
В този ден аз си позволявам,
само мъничко да си поплавам,
в мрачни, тъжни спомени удавям,
мислите за мен, и теб, потапям.
Лепкавото минало подхваща,
като морска буря безпощадна,
мене вдига горе и поклаща,
а после отвисоко ме запраща. ...