Сласт багрена и снежна,
разлъка всепосочна,
във тяло на смъртта
ти тялото ми вграждаш,
разпнато от простора.
Разпнат между завръщане
и сетната далечност,
пред-аз, обезсветлен,
нестаналият още,
отлъчен за не-твойство.
Аз, бъден единител,
свръх-мним: на целостта ти ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация