Сласт...

11.01.2005 г., 0:12 ч.

Поезия

1239 0 0

Сласт багрена и снежна,
разлъка всепосочна,
във тяло на смъртта
ти тялото ми вграждаш,
разпнато от простора.
Разпнат между завръщане
и сетната далечност,
пред-аз, обезсветлен,
нестаналият още,
отлъчен за не-твойство.
Аз, бъден единител,
свръх-мним: на целостта ти
самото острие
и избух надсветовен.
Падни във висината,
ти, живата Regina.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Сласт...

Свързани произведения

Коментари

Предложения