Сластта е винаги самотна

16.06.2006 г., 10:41 ч.

Поезия

849 0 12

Сластта е търсеща и няма -
пламтяща в адовия мрак:
с вик на Месалина – пряма,
тревожна, в стон на единак.
За обществото е опасна,
защото разрушава нрави,
а субективно – сладострастна,
готова е да се забрави.
Очите й – дълбоки, сини -
перверзна тръпка преживяват
с обещания за долини,
но с вулгарност настояват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сластта е винаги самотна

Искате да прочетете повече?

Предложения