Но... Сторете ми път!
Аз съм вашата слава.
Имам свой коневръз,
вдигам - пиедестали.

И купувам Охолство!
Давам с чифт очила,
розовеещи, с Господ
да поспрете. На лаф.

И не викайте, моля!
Че съм хубава знам,
а след хиляди роли,
вече мога без свян,

като ангел спасител
да проникна в Душа,
да завържа мечтите
и да хвърля в бунар,

до Надеждите сини
и - предишния плам!
Промененият климат,
пък да срути Сезам...

После ставам на лед!
Аз Ви казвам! Учтиво.
Та с какво да ме спре,
разумът е страхливец

и не виждате в плен,
как съм вещица сива,
щом за дълго със мен
се откриете в близост.

Че съм властница? Не!
В миг преди да си ида,
бих Ви питала: Днес...
да почерпя ли с вино?