Ах, този славей сладкопоен,
от всички птици най-спокоен,
рано сутрин той пропява -
със себе си се сам надпява.
Скрит във сънените клони,
със прибежки и поклони,
пее пролетните песни
със извивките чудесни.
Репертоара не повтаря
и сякаш с думи проговаря.
Винаги се крие във листака
и бис от другите не чака.
С песните си той се слави
и сладко утрото ни прави.
А от хората се крие оти
пее наизуст - без ноти!
© Никола Апостолов Всички права запазени