13.11.2008 г., 17:50 ч.

След... 

  Поезия » Любовна
1243 0 21
След нощи, празни като скитане
и толкова незрели пълнолуния,
след гладно време хляба по водите
е любовта, завърнала се в думите.
След дългата зависимост от време,
от дъждове и кал по стъпалата,
в неистовия си галоп към тебе
люлеят гривите си в синкав вятър.
И как след стогодишна самота,
небе без бряг, доплувало от мисъл!?
Била ли съм засята с тишина!?
Преди ръцете ти не помня нищо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??