„Бурите са душите на хората, които търсят път към затишията. Можеш ли да преброиш затишията в себе си? Не можеш! Но, можеш да се сетиш за всяка една буря в теб, която те е разкъсвала и карала да страдаш.“ - Елена Петрова
СЛЕД БУРИТЕ
Безумно изтръпнали са в бурите чувствата.
Ужасът вилнее стръвно, хаотично в тях.
Вцепенение ледено с надеждата блудства.
Боже, прости ни лицемерие, суета и грях!
С мерзост наситени, доволни си тръгват...
Очите блуждаят, в погрома вредом оставен.
Капки гнойни от сърцето душите остъргват,
за да ги пречистят, дарят... с миг забравен.
Но редом с дъгата и на нейната височина,
изригва яростта, стаявана дълго, на морето.
Прииждат, обезумели, вълна, след вълна...
в безпрогледност скриват синевата на небето...
Отминават... повлекли със себе си трупове...
отворили рани нелечими в живите сърца...
Тръгват сенки голи и боси по пустите рътове -
от греховност превърнати в безпътни деца.
Не винаги тези бури и убийствени приливи
са родени от реални природни явления.
По-често те са нечакани духовни взривове,
превели душите ни през кървави кръщения.
Падаме и ставаме... Животът казва: „Тръгвай!“
Вървим... носим спомените с преклонение,
пречистени, към светлината поглед обърнали...
Обичта ни прегръща младото си поколение...
19 07 2019
© Надежда Борисова Всички права запазени