След двадесет грама душа,
Земята бездушно олеква.
Вървим към небето пеша,
сами си измисляме летви.
Прескачаме сляпо напред
през някакви ями дълбоки.
Подслаждаме утрото с мед,
вгорчаваме нощите с болка.
А иначе тънем в лъжи
а всяка лъжа ни убива.
Суетно животът кръжи
суетно се правим на живи.
След няколко пулса ще спрем,
цветът ни - проплакала есен.
Денят и без нас ще е ден,
но с двадесет грама по-тесен.
© Деница Гарелова Всички права запазени