Anita765 (Ани Монева)
296 11763
29.10.2017 г., 1:23 ч.  

След дъжда 

  Поезия
713 2 16

                … Ех, ако знаеше, на коленете ти
                    как ми се иска да сложа глава…

                                                        Heartfel

                                               

Този роман ти така не дописа.

Скита навън сред порои дъжда.

Помня, когато в прозорците плисна,

помня, когато донесе студа.

 

Днес си се втурнал към мене да тичаш.

Пътят постлан е отдавна с мъгли.

Само далечното ехо "обичам",

свито на топчица, малко боли.

 

Ти си измисли онази мелодия,

тъжно изсвирена от саксофон.

После я пусна, в сърцето забоде я.

Почна да бие то с нейния тон.

 

Ето я гарата. Пълна е с пътници.

Писва в далекото някъде влак.

А из купетата – спомени. Смътни са.

Никой не слиза на гарата пак.

 

В петък денят е така невъзможен.

Писал си в тъмното на чернова.

На коленете ми как да положиш

кротко, от път уморена глава...

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??