Ще идвам след години първо тук
и стъпките ми споменът ще следва,
да спомня твоя смях и галещ звук,
и погледа ти в срещата последна.
На масата в крайчеца ще седя,
а келнерът ще сипе бяло вино.
Ще пия с бавни глътки самота,
че тебе... вече няма да те има.
Докато във припадащия мрак
изплуват неми сенките на минало
когато с теб седяхме крак до крак
и тънехме в нирваната на виното.
Ще идвам след години първо тук
във тихото бистро осиротяло,
да спомня твоя смях и галещ звук,
и допира до тръпнещото тяло.
© Иван Христов Всички права запазени