Под жълти светлини на улични фенери
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея,
където клоните са сплели арка,
а спомените ни светулчено се реят,
смутили с блясък тъмнината в парка.
Върху надрасканата пейка нека седнем,
да търсим имената под боята.
Ти помниш ли, когато писахме последно,
бе както тази вечер – топло лято. ...