21.12.2017 г., 0:04 ч.

След края 

  Поезия » Любовна
926 1 3
Стоя самичка на брега...
Минават изгреви, минават зими.
А хоризонта, все така
Е твърде идеално равен.
И нито капка в повече – лазурно синьо.
Бушувала е страст, но вече мъртва е!
Морето ще си присвои надеждите последни.
Робувала съм дълго на привички
ежедневни,
Но няма нищо смислено в смисъла
на пустото смирение.
Но няма нищо оцеляло, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Предложения
: ??:??