След края

25.05.2008 г., 1:46 ч.

Поезия » Любовна

910 0 1

Тъмнината забулва светлината...
Изгасва и последният светлик...
В града самотен
остава само един далечен
спомен за отдавна
миналите дни, запечатани със
кървави сълзи...
Идва началото на края славен,
идва и последният
нещастен ден...
Нощта се спуска,
а след края остават само жар и пепел,
които да напомнят
за всичко до сега,
оставено там далеч
зад мен...
Дойде време за промяна,
вече не присъстваш в
живота ми сломен
и сега след края
вече зная колко заблудена съм била
и какво лъжливо чувство
бушувало е в мен!!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-05-25T01:48:33+03:00

Понякога, когато се обърнем назад, виждаме колко много пъти сме се лъгали, че изпитваме онази голяма, единствена любов, а всъщност... тя ни предстои... Желая ти да я срещнеш!