stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
23.09.2019 г., 7:46 ч.

След лятото 

  Поезия
960 3 4

Със лятото и част от мен си тръгва...
На щъркеловите крила отлита
частица от усмивката ми слънчева,
от топлината на очите ми...

 

Отново съм предесенно унила,
в очакване на листопад лиричен.
След лятото съм някак си безсилна...
През есента не мога да обичам...

 

И някак безнадеждно осъзнавам,
че нещо безвъзвратно си отива...
Мечта, копнеж, надежда пропиляна
да бъда просто слънчевощастлива...

 

Дъждовна съм, и облачна, и тъжна...
от трепетите недоизживяни...
И с всяко лято част от мен си тръгва...
А колко ли лета са ми останали...

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Произведението е включено в:
Есенна
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА) stateva
Книги
Есенна
10,00 лв.
  2016  1 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Творбата ти е много хубава. Прозира лека тъга. Така е, когато човек се разделя с нещо безвъзвратно отминало и никога вече няма да се върне. Познато чувство.
    И все пак, хубавото тепърва предстои! И вярвай, че то ще се случи!
  • Благодаря ви сърдечно, Краси и Георги! Усмихнат ден!
  • Хубаво.
  • Хубаво е, малко тъжно, но истинско.
Предложения
: ??:??