jenyivanova (Jasmin)
227 3427
6.03.2016 г., 20:37 ч.

След любов... 

  Поезия » Любовна
564 3 5

А след любов се онемява. Като след предател,
с когото си осъмвал. На среднощна маса.
И си търсил смисъла. (Сред плявата)
И на дъното на чашата.

И се оглушава. До без мисъл. И без звук.
Като след плесница. На приятел.
С когото си делил и истини, и вино.
И си вярвал. Без съмнения. И силно.

А после сякаш с дяволи си пил.

И от скръб си плакал.
До неизречена молитва.

И до последната сълза.
На онзи, който те е чакал.

След това се ослепява.

И от ярост. И от страх.
От самота. От тишина.

И от любов. И болка.

После си готов.
И за демони. И за приятел.

И си зрящ.
И можеш да обичаш. Пак. И пак.

(Без да мислиш,
че Времето превръща всичко в прах!)

 

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не съм спряла да пиша, спрях да качвам тук, Bezzhichen (Безжичен)
  • Хубаво и стилно... Но защо спря да пишеш?
  • ParvaNova (Ренета Първанова) да, Рени... не винаги сме готови
    ...............
    Довереница (Дочка Василева) Благодаря, Доче!
  • Прекрасно нарисувана картина
    (с палитрата на всички цветове)
    След като любовта отмине
    оставя траен белег без съмнение,
    че още празно място е останало
    за нова обич и за нова рана...

    Аплодисменти за прекрасния стих!
  • Страхотно е Жени! И си права, че се ослепява , оглушава ..и не си че после си готов......но с финала самата истина си заковала. Поздравления!
Предложения
: ??:??