Изоставям и тази любов .
Отпътувам.
През девет земи
чак в десета.
Чувствата
нека останат
в своята тайнствена секта.
След дълга амнезия
ти ще си спомниш,
че имаше
някой,
който очакваше

утрото

на твоето сбъдване...
Пръска се словото
в мъртъв шрапнел.
Косъмът на близостта
се прекъсва -
лазурът е  син.
Синя е
всяка омраза
в отлетелия миг  -
безмилостен
мъничък
свредел...
Любовта
помръкна
угасна
издъхна
ужасна
увяхна
изсъхна...
Остана
нейният
плевел.
             О
                б
                   и
                      ч
                         а
                            й
           
                                  м
                                      е