Master_and_Servant (Натали)
15 133
1.01.2007 г., 4:43 ч.

След началото... 

  Поезия
771 0 6
                        Животът е тъй безпаметно жален
                         погубва емоцията,чувството в теб,
                         но осмисля всяка минута
                         един дъх,макар на бързо поет.
                        Вървиш ти по улици дълги,
                         а до теб цветя и тръни се ширят
                         посегваш-цвета да откъснеш,
                         но след него и тръна умира.
                        Това не те спира-вървиш
                         и срещаш полята зелени,
                         но покрай зеленото,бурени диви
                         сивеят,а полята изглеждат студени.
                        Една птица кръжи в небето
                         размахва красиви и дълги криле,
                         а долу,навред из полето
                         скача малко и чисто дете.
                        След тях,гора-тъмна и гъста
                         очите ти влажни покрива,
                         а до нея рисунката проста
                         изглежда тъй празно красива.
                        Извръщаш поглед назад,
                         а от там студ и мраз те пропива
                         и виждаш лентата пак
                         на живота,как бавно замира.
                        Но пред теб се простира морето
                         синеещо,в облаци прах
                         и жално бушува,додето
                         не посрещне тихия мрак.
                        И звездите-кристали блещукат
                         и тревата гали лицето
                         и една надежда отнета пропукват
                         и искрата преражда сърцето...

© Натали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??