След нощите, които пропиляхме,
след мъките на вчерашния ден,
след удари, които преживяхме,
след болката, претръпнала във мен...
От ярост и невежество проспахме,
пропуснатите мигове добри,
но ето, че вините си разбрахме
и бъдещето наше е, нали?
Пропуснали сме толкова целувки
и простото ''Обичам те'' дори,
сърцата - неспособни на преструвки,
простили са си всичките вини.
Обичам те... Обичаш ме... Това е...
след мъките на вчерашния ден
и прошката си даваме, разбра ли,
че аз съм в теб...
и ти си в мен!!
След нощите, които пропиляхме...
© Красимира Касабова Всички права запазени