Величествен, пристъпва януари – властелин на студовете –
с корона от елхови клонки, вплетена в къдриците му снежни.
Престолът му от ледени кристали е на зимата в сърцето.
Но днес е в настроение – със слънчеви зеници ме поглежда.
Красавец е, признавам, но изключено е в него да се влюбя.
Сънувам още парещите длани на един далечен август…
Проблесна любовта като светкавица!... а после се изгуби…
Да, знам, не е възможно да я върна, ала как да я забравя?! …
Прибрах си я в албума съкровен на паметта. И го прелиствам
когато неочаквана лавина е затрупала душата.
В морето синеоко съживяват се премръзналите мисли,
поемат топлината му и силата да продължа нататък… ...