Мисля си...
имаше дни, в които бяхме тъй безгрижни...
Вероятно е било април.
Сега дни пак има, ала други и различни.
Без светлина и виолетови лъчи,
а бях така безнадежно влюбена в теб...
Моят прекрасен ноември,
студен, безсрашен - единствен за мен.
Това беше нашият свят -
със слънце, което свети, но не топли...
Днес съм от хората, потънали в мрак,
помнеща само болката, останала ми от теб,
а не радостта, нито усмивките твои.
© Стеси Всички права запазени