28.01.2008 г., 14:21 ч.

След... пепелта 

  Поезия
975 0 19

Разравям спомени в... жаравата -
изгасват сенките им в... самота,
догаря болката от... раната -
посипана е просто с... пепелта.
И дрезгава въздишка се отронва -
опърлена от... стона на душата,
в огнището... изтлеяла прокоба
просъсква... клетва... в тишината.
Опарени, пресъхнаха очите ми -
от въглени... с дамгосани езици,
забулиха във дим... мечтите ми,
стопиха... восъчните ми зеници.
Проблясва белегът... във прахоляка -
изстинал... сгърчен... (тъжен спомен).
Надежда... позакърпена... във мрака
се ражда... факелно... във мен.

Маги

 

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??