FFortuna (Петя Павлова)
67 114
30.04.2020 г., 7:31 ч.  

След последните люляци 

  Поезия
1327 7 9

Щом се свърши дъхът на последните люляци в бяло, 

и пресъхне дъждът, а от стръмното пътят тежи, 

ще катериш с упорство деня, а на кръста ти ялов 

ще се ражда съмнение бил ли си някога жив. 

 

Ще задаваш на ехото своите трудни въпроси, 

и ще търсиш изписан в скалите приемлив ответ. 

Ще узнаеш как може, поглеждайки някъде косо, 

да пропуснеш най-важния отговор точно напред. 

 

Отдалеч ще усетиш как вятъра милва тревите, 

а от пориви гневни е паднал самотният бор, 

ще приемеш духа му – единствено тялом превит е – 

в тленността си остава от всички ни повече горд. 

 

И по козя пътека тъгата ще дойде към тебе, 

на кълбо ще се свие – същинска отровна змия! 

Че си нужен за някого, даже до болка потребен, 

ще прозреш, щом от тази отрова си смъртно пиян…

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво!
  • Благодаря на всички!
  • Поезия!
  • Как добре и дълбоко си описала живота, на основата на просто едни бели люляци. Много философско погледнато - браво! Хареса ми много!
  • Cтрахотно!
  • Петя, пишеш страхотно. Ритъм, дълги редове, смисъл, картини.. Невероятно е. Завиждам 🙊💐🌹
  • Страхотна картина си нарисувала. И тези дълги редове. Много харесвам този начин на писане!
  • Петя, такава невероятна дълбочина и картинност има в твоята Поезия, че аз затаявам дъх, докато я чета, и сърцето ми започва да свети от възторг!!! ❤️ 🌈 ❤️
    Респектираш с таланта си, момиче!
  • Много красив стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??