Да, имало е и сърдечни рани,

гняв, тъга  и болка в мен събрани.

В  душата си, ранена от обида,

заричала съм се: ”Ще си отида!”

Във този миг душата ми се мята

като ранена птица над земята.

Светът край мене сякаш се взривява

и само болката у мен остава.

Но както слънцето след мрак изгрява

и леда с целувка разтопява,

отново закопнявам да те видя

и всяка болка, всякаква обида

под чувствата горещи се стопяват,

а любовта сърцето ми огрява.

След прошката се чувствам по-богата.

Звънят и пеят в мене сетивата.