Да, имало е и сърдечни рани,
гняв, тъга и болка в мен събрани.
В душата си, ранена от обида,
заричала съм се: ”Ще си отида!”
Във този миг душата ми се мята
като ранена птица над земята.
Светът край мене сякаш се взривява
и само болката у мен остава.
Но както слънцето след мрак изгрява
и леда с целувка разтопява,
отново закопнявам да те видя
и всяка болка, всякаква обида ...