След първата раздяла
Сега съм сам в нощ тревожна,
а ти си толкова далече
и мисълта за теб тежи,
че ти не си до мене вече.
Ах, колко искам да те зърна
с твоя блян и красота
и тихичко да ти прошепна,
че ти си моята жена.
Аз искам само да те зърна,
о, не да бъда с тебе век
и без умора да повтарям,
че само теб обичам, теб.
Аз знам сега, че ти ме чакаш,
че често плачеш, знам това,
та може ли сърце любящо
живот да дава в самота.
И нека времето минава,
да бъде туй, що рекъл бог,
три грации в мен живеят -
надежда, вяра и любов.
О, мила моя, спи спокойно
и аз ще бъда в твоя сън,
с мен се радвай и тъгувай,
с мен в прекрасния си сън.
А утре слънцето ще грейне,
прогонило тъга и мрак,
и с първите лъчи искрящи
ще бъда пак на твоя праг.
© Савар Всички права запазени