portos (Христофор Тодоров)
34 71
25.01.2009 г., 22:39 ч.

След пътя 

  Поезия
638 0 7
Аз отказах да живея своя живот,
да се прераждам постоянно в какавида,  
да ходя, мисля, мразя като скот,
за да изгния като гнида.

Опитах се да вникна в тишината,
опитах се да променя света,
не исках сам да бъда на земята,
герой печален срещу зло и нищета.

Претърсих всички светли мисли,
които нявга непорочен бях открил,
на щастието даже книгата прелистих,
но ужас, нямаше ме в този стих.

И преродих се в лястовица бяла,
копнежи и надежди аз ви носих,
в съня си собствен идвах като хала,
от себе си надежда беден просих.

В сълзи завърших пътя си неземен,
в сълзи докоснах всичко недостъпно,
от вечната любов завинаги обсебен,
обсебен от световното изкуство.  

© Христофор Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря ти!

    стихът ти ми хареса.
  • Не мога да кажа точно кога е писан, но нямам навика да лъжа, иначе пиша стихове от седемнадесет години, един познат художник беше близък с него и той му ги занесе, не сме се виждали никога очи в очи за съжаление...
  • ох, как не обичам да водя излишни спорове, но... кога си писал този стих?

    Александър Геров (светла му памет) е починал през 1997 година...
  • А има ли друг?
  • за един и същи Александър Геров мислим?
  • Вече съжелявам , че публикувах това стихотворение защото то е едно от тези под които Александър Геров написа "Харесва ми!" , а всъшност той просто е еднин автор от алманасите,бледнеещ пред великите поети на новото време.
  • Тук оставам безмълвен! Стихът ти ме плени.
Предложения
: ??:??