Тъй боли ме след снощния дъжд,
дето шепнеше тихо в листата...
Той нечакан дойде – изведнъж,
и събуди тъга във душата...
Изненада ме летният дъжд
и докосна отдавнашни рани.
Силует на жена... И на мъж...
И лица във изгарящи длани...
И тогава ръмеше пак дъжд.
Малка гара със два коловоза.
На перона – жената. И мъж,
във ръката с букета от рози... ...