Дълго ще ти напомням за себе си...
За неизпитите чаши вино,
за неизплаканите по тебе сълзи,
за несподелените нощи -
колко ли дълго ще ме боли?!?
Няма да чакам още и още -
все някога съдбата ще компенсира
нереализираната с тебе любов...
Но знай, че това е само отсрочка -
въпросът е: кой кой ще е... след това???
Дали ти ще си пак мъжът, изоставил жената,
или друго там ще се реши?!?
Знай само едно - знак на съдбата
беше нашата среща,
записана със злато, там, горе,
където никога нищо не се губи и променя,
колкото и да ти се иска да спориш...
С мен винаги е така -
изборът си беше мой, но не само -
в тази древна игра
винаги присъстват двама...
До... следващо "виждане", приятелю мой!
Дотогава ти пожелавам - бъди герой!
© Ивайла Славова Всички права запазени