След съня
Лутам се в неспиращото време,
дланите ми помнят топлина,
в сълзите ми плува твойто име,
от толкова познати имена!
Пак пристъпвам тихо в тъмнината,
смее ми се бледата луна
зная, че е сън, но за душата,
празник е и срещата в съня!
Галиш ме, целувам твойте устни,
дишам твоя дъх и любовта,
времето е спряло във усмивка,
грейнала на твоите уста.
Зная , че е сън, но също зная,
колко много искам след съня,
в твоите очи да се позная,
в твоите ръце да се стопя!
© Евгения Георгиева Всички права запазени