След теб...
Само очите ми
останаха същите.
Но не виждаха...
Вълните са приливни.
(чувах ги...).
Няма да боли -
ми казваха.
И не болеше...
(повече от това -
накъде...?).
Можех да тръгна
навреме.
Без отговорите,
които жадуваше.
Въпросите
не зададе.
Фино ухание
на повик към някъде
ме поведе...
На мъка ухание.
Усет...
Имах очи,
но не виждаха...
© Маргарита Василева Всички права запазени