...И хлябът ще се пръска на стотици мълчания, когато е прегърнат... Петя Цонева
След теб ще бъде тихо. Много тихо.
Смехът ти ще се пръсне на стотици
мълчания*. И парещият вихър
ще кипне сол под крехките зеници.
Ще плисне дъжд от скръб и младо вино -
пръстта е жадна и неутолима.
Но знам, че твоето небе е синьо
дори в най-лютата и мрачна зима.
След теб ще бъде светло. Много светло.
Светът душата ти ще отразява...
Щом ангел счупи земната си клетка,
най-ярката звезда го приютява.
© Мая Нарлиева Всички права запазени